Върховният административен съд разпореди на колекторска фирма да спре да пази данните на длъжник, чийто дълг е погасен по давност и той отказва да плати доброволно, и да прекрати подаването на информация за това вземане до Централния кредитен регистър (ЦКР) на Българската народна банка

Решението на ВАС е окончателно и предизвиква огромен интерес, не само тъй като по въпроса за отписването на погасени по давност задължения от ЦКР има противоречива съдебна практика, но и тъй като за разлика от други актове, съжденията в него стъпват най-вече на защитата на личните данни.
Казусът, по който се произнася ВАС, е на гражданин, който през 2009 г. е изтеглил потребителски кредит, вземането за който е цедирано от банката на колекторска фирма. За него е водено изпълнително дело от 2011 г. до 2019 г., което вече е прекратено.
Така през 2022 г. кредитополучателят подава молба до колекторската фирма, с която прави възражение, че вземанията за главница и лихви са погасени по давност, иска отписването им и да бъде преустановено подаването на информация към ЦКР.
В отговор от дружеството признават, че вземането е погасено по давност, но изтъкват, че с изтичането ѝ не се е погасило самото задължение, което остава да съществува като естествено задължение, а само възможността им да го търсят по принудителен ред, т.е. съществува възможност длъжникът да плати доброволно. От фирмата за събиране на вземания изтъкват още, че Наредбата за ЦКР ги задължава да подават информация за всички кредити до окончателното им погасяване. Със също писмо гражданинът е приканен към доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията.
Тогава той подава до колекторите заявление, в което се позовава на Общия регламент за защита на данните (чл. 17) и посочва, че няма да плати доброволно и оттегля всякакво съгласие за обработване на личните му данни. В заявлението си мъжът е поискал дружеството да престане да обработва личните му данни и да ги заличи от системите си, както и да спре да ги подава в ЦКР, откъдето също да бъдат заличени.
От фирмата отказват да изтрият личните му данни, като се мотивират с това, че обработването им продължава да е необходимо за управление и събиране на вземането до неговото погасяване. Като изтъкват, че макар вземането да е погасено по давност, съществуващата възможност за извънсъдебно събиране е легитимен интерес по смисъла на чл.6, ал.1, б.“е“ от ОРЗД.
Спорът за личните данни стига до Административен съд – Враца, който споделя аргументите на колекторската фирма, че продължава да съществува легитимен интерес тя да обработва данните на мъжа.
Върховните съдии Анна Димитрова (председател на състава и докладчик), Илиана Славовска и Тинка Косева отхвърлят съжденията на съда във Враца, че все още е налице необходимост да бъдат обработвани личните данни на мъжа.
„Необоснован е изводът, че в конкретния случай дружеството – администратор на лични данни разполага с възможности за извънсъдебно събиране на естественото задължение, спрямо което е изтекла погасителната давност, длъжникът е направил изрично възражение за изтеклата давност и същото вече не е скрепено с държавна принуда, като е прекратено и изпълнителното производство“, пишат те.
И посочват, че единствената възможност е доброволното плащане, но мъжът е отправил изрично заявление до колекторската фирма, че няма да плати.
„Това му волеизявление води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл.6, пар.1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да продължи да обработва личните му данни“, заключава ВАС.
А след това се произнася и по искането на гражданина дружеството за събиране на вземания да спре да подава информацията за този кредит в ЦКР и той да бъде изтрит от регистъра.
„Тези му волеизявления са довели и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му – а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора „Е. М.“ ООД, за което изменение на кредита същият на основание чл.10 от Наредба №22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за А. в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679“, обясняват върховните съдии.
Те подчертават, че отпадането на задължението на колекторската фирма да подава информация в ЦКР е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в този регистър – осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. „При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно че липсват основания за последващо подаване на данни за задължения на А. спрямо „Е. М.“ ООД, произтичащи от процесната цесия“, изтъква върховният съд.
И допълва, че заличаването на личните данни на мъжа от ЦКР не е от компетентността на дружеството, а на ЦКР.
ВАС отменя отказа на колекторската фирма да заличи личните данни на гражданина и ѝ връща преписката със задължителни указания за изпълнение на закона.
Проблемът с изтриването на данните от ЦКР
ЦКР е мястото, в което има досие за всеки, който е теглил кредит, със сумата, която е получил и вида на задължението. Кредитните и финансови институции са задължени всеки месец да подават информация в регистъра. Досието съдържа т. нар. кредитна история, от която потенциалните кредитори, се информират за настоящите задължения, редовните и закъснелите вноски и изплатените предишни кредити. Т.е. това са данните, от които може да се направи извод за надеждността на всеки кредитополучател. Затова кредиторите изискват справка от регистъра преди да сключат договор за заем и достоверността на информацията в него е от ключово значение за гражданския и търговския оборот.
Както беше посочено, по въпроса дали погасените по давност задължения трябва да се заличават от ЦКР има противоречива съдебна практика. Най-общо казано, в част от решенията се застъпва виждането, че след като Наредбата за ЦКР (чл. 22) дава възможност длъжникът да поиска от кредитора корекция на данните в ЦКР, няма пречка кредиторът да спре да подава тази информация към БНБ, когато задължението е погасено по давност.
В други актове се развива тезата, застъпвана по делото във ВАС от колекторската фирма, че кредитът не е погасен, а продължава да съществува като естествено задължение, което може да бъде изпълнено доброволно. Т.е. няма основание да спре подаването на информация към ЦКР. Като в практиката има различни виждания и за това дали е допустимо извънсъдебно позоваване на изтеклата давност, или трябва да се води исков процес.
Съдилищата приемат за недопустими предявените от хора с данни за задължения в ЦКР осъдителни искове, с които кредиторът да бъде задължен да извърши действия за заличаване на кредит в ЦКР (в този смисъл виж определение на ВКС тук). Същевременно, Наредбата за ЦКР изисква именно кредиторът да подаде информацията за вземането в регистъра. Така се поставя въпросът за възможностите пред длъжника, ако е налице неправомерен отказ от страна на кредитора да го направи.
До 2015 г. Наредбата за ЦКР до предвиждаше специален иск (чл. 24, ал. 4 гласеше: „Ако клиент на институция по чл. 4 оспори по съдебен ред данни, които се съдържат за него в Централния кредитен регистър, това обстоятелство се отразява в информационната система на регистъра. Информацията за наличие на оспорване, както и за влязло в сила съдебно решение по спора, се подава институциите по чл. 4 в срока и по реда на чл. 10, ал. 2), но той вече не съществува.
Едната възможност за длъжника, но само ако разполага с влязло в сила решение, подобно на това на ВАС, при отказ на кредитора да го изпълни, да ползва процедурата по чл.304 АПК и да иска налагане на санкция за неизпълнение на съдебно решение.
Друга възможност е да търси обезщетение за вреди от виновно противоправно поведение на служители на кредитора във връзка с некоректно вписване в ЦКР на основание чл. 49, вр. 45 от Закона за задълженията и договорите. Например, дружеството, на което е отказано да води осъдителен иск, с който кредиторът да бъде задължен да коригира информация в ЦКР, в приложеното по-горе определение на ВКС, вече е предявило иск за вреди, като сочи, че заради неверни според него данни в регистъра, му е било невъзможно да получи нов кредит.
На сайта си БНБ заявява следното: „Банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари – участници в системата на ЦКР, носят отговорност за верността на данните, подадени към регистъра. Само те могат да извършват корекции на собствените си данни. БНБ не извършва корекции и не носи отговорност за информацията, подадена към регистъра от участниците в системата на ЦКР“. Следва да се отбележи обаче, че като всички правни субекти, БНБ е задължена да спазва правото на Европейския съюз и съответно носи отговорност за неизпълнение на задължение, произтичащо от него.

Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 07.06. 2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 84 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Бас спортинг“ ЕООД, [населено място] и Д. Д. Д. срещу определение № 10332 от 19. 10. 2022 г. по ч. гр. д. № 9042/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 16355 от 28. 06. 2022 г. по гр. д. № 14625/2022 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба, подадена от касаторите срещу „Банка ДСК“ ЕАД в частта по предявения иск за задължаване на ответната банка да извърши пред Централен кредитен регистър към БНБ всички правни и фактически действия за цялостно заличаване на кредитната история по отношение на вписаните през 2020 г. просрочия в цялост на остатъчните главници по договор за кредит овърдрафт „Партньор“ от 2. 04. 2014 г. и договор за кредит за оборотни средства „Партньор“ № 2016139 от 22. 02. 2016 г. и е прекратено производството по делото в посочената част.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че независимо, че Наредба № 22 от 16. 07. 2009 г. за Централния кредитен регистър /ЦКР/ не регламентира възможност за съдебен контрол в случай на изричен или мълчалив отказ на банка да извърши корекция по реда на чл. 24, ал. 1 от същата, то това не прави съдебната намеса в посочената хипотеза недопустима. Изразява се становище, че отмяната на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Наредбата, предвиждаща възможност за оспорване по съдебен ред на данни, съдържащи се в ЦКР, противоречи на Конституцията на РБ. Частните касационни жалбоподатели молят обжалваното определение и потвърденото с него определение на СРС да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на исковете.
Поддържат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Поставят следните въпроси: „1. Подлежи ли на съдебен контрол отказ на банка /мълчалив или изричен/ да извърши корекция на информация по реда на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22 от 16. 07. 2009 г. за Централния кредитен регистър?; 2. Компетентен ли е граждански съд да задължи банкова институция да подаде определена информация за неин клиент към Централен кредитен регистър, в това число и за липса на задължения?“ Частните касатори сочат, че въведените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищците „БАС Спортинг“ ЕООД и Д. Д. Д. са сезирали съда с искова молба, в която са поддържали, че: са се задължили като кредитополучател и съдлъжник /ищецът физическо лице – управител на ищеца търговско дружество/ по договори за кредит, сключени със „Сосиете женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ответникът „Банка ДСК“ АД; при опит за кредитиране от други банки установили, че в справка за кредитна задлъжнялост били вписани остатъци от просрочени главници по двата договора, съответно 63 000 лева и 46 290 лева, и началните моменти, от които тези вземания са станали изискуеми; ищците не били уведомявани от банката за допуснати просрочия, нито за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. Посочил е, че според ищците вписванията в ЦКР препятствали осигуряване финансиране от друга банка и усвояване на средства по кредитите за нов период, като искането, основано на въведените обстоятелства, е било за задължаване на „Банка ДСК“ ЕАД в определен от съда срок да извърши пред ЦКР всички правни и фактически действия, необходими за заличаване на кредитната история по процесните договори за кредит, свързана с вписаните през 2020 г. просрочия в цялост на остатъчните главници по договорите.
Като е извършил анализ на разпоредбите на Наредба № 22 от 16. 07. 2009 г. за Централния кредитен регистър, въззивният съд е приел, че банките са задължени да подават в този регистър информация за кредитната задлъжнялост на клиентите си, като неизпълнението или неточното изпълнение на това задължение обуславя приложимост на санкцията по чл. 26 от Наредбата – преустановяване достъпа на банката до регистъра, а така също и предвидените в Закона за кредитните институции санкции и надзорни мерки. Счел е, че задължението на банката да подава информация в ЦКР има административен характер и представлява част от административното правоотношение между съответната банка и БНБ като орган, в чиито правомощия е регулирането и осъществяването надзор върху дейността на другите банки в страната. Поради това е приел, че БНБ е единствено компетентна да изисква подаването на информация за ЦКР. Отрекъл е гражданският съд в исковия процес да разполага с компетентност да задължи банкова институция да подаде информация в ЦКР, а още по-малко информация с определено съдържание за задлъжнялост или липса на такава на клиент на банката.
В обжалвания акт са изложени и съображения, че ако клиентът на банката твърди невярност на информацията в ЦКР, свързана със задълженията му към банката, то той има право да поиска корекция на информацията съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата. С оглед характера на информацията в ЦКР, въззивният съд е изтъкнал, че дължимостта на вземания на банката може да бъде предмет на исково производство по осъдителен иск или установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, предявен от банката срещу клиента, или по отрицателен установителен иск, предявен от клиента срещу банката. Преценил е обаче, че е недопустимо предмет на исков процес да бъде съдържанието на информацията по чл. 68 ЗКИ, която банката съхранява и подава в ЦКР по реда на Наредба № 22/2009 г.
Според разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросите, поставените от частните касатори, не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият от въпросите няма обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. В обжалваното определение действително е прието, че отказът на банката да коригира неточната информация в ЦКР, отнасяща се до определено лице, по негово искане на основание чл. 24 от Наредба № 22 от 16. 07. 2009 г. за Централния кредитен регистър, не подлежи на съдебен или административен контрол, но това становище не е мотивирало преценката за недопустимост на предявения иск. Във връзка с тази преценка са изложени съображения, че задължението на банката да подава информация към ЦКР към БНБ е с административен характер, част е от административното правоотношение между съответната банка и ЦКР, съответно не представлява облигационно задължение спрямо кредитополучателя по договора за банков кредит, поради което изпълнението му не може да бъде предмет на исково производство. Въпросът по т. 2 от изложението също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не е съобразен с твърденията на ищците за съществуващи техни задължения по процесните договори за кредит и за неточно оповестяване в ЦКР само на просрочия и предсрочна изискуемост на вземанията на банката и искането им банката да бъде задължена да извърши всички правни и фактически действия по заличаването в ЦКР на кредитната история, свързана с посочените обстоятелства. Що се касае до липсата на задължения по договорите за кредит, към която се отнася втората част на въпроса по т. 2, то решаващият състав на въззивния съд е подчертал, че на разположение на ищците е установителен иск за отричане съществуването на задълженията по договорите за кредит. В този смисъл въпросът не държи сметка и за мотивите на въззивния акт.
Независимо от изложеното, частните касационни жалбоподатели не са обосновали съществуването и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотивите на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е създадена непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна, или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът не е навеждал такива доводи, нито е цитирал конкретни правни норми, които счита за недостатъчно ясни или непълни по съдържание, за да е необходимо тълкуване от ВКС. В изложението е направено единствено позоваване на отменената с ДВ, бр. 93/2015 г. разпоредба на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22/2009 г. за Централния кредитен регистър с ДВ, бр. 93/2015 г., в която е бил регламентиран специален установителен иск на длъжника на кредитна институция по чл. 4 от същата наредба за оспорване на данните за неговата задлъжнялост, които се съдържат в ЦКР, пасивно легитимирана по който е кредитната институция – страна по материалното правоотношение, от което произтича вземането. Такъв иск в случая не е предявен и изводите на въззивния съд по спорния процесуален въпрос не са обусловени от приложението на посочената норма.
По тези съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10332 от 19. 10. 2022 г. по ч. гр. д. № 9042/2022 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.