Различен поглед върху проекта на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити
С предложения проект на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити (ЗЛОККК) се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС (Директива (ЕС) 2021/2167, Директивата). Основната цел на Директивата е хармонизация на мерките и правилата за разрешаване на проблема с високите равнища на необслужвани кредити и предотвратяването на тяхното бъдещо натрупване. Предвид взаимосвързаността на банковите и финансовите системи в ЕС, съществуват значителни рискове от разпространяване на отрицателните последици за икономическия растеж и финансовата стабилност сред отделните държави членки.
Предложените в законопроекта мерки са насочени към преодоляване на проблемите с необслужваните кредити посредством развитие на стабилен вторичен пазар, позволяващ усвояване на излишъка от необслужвани кредити от кредитните институции, създаване на по-добри условия за трансграничното прехвърляне на необслужвани вземания по кредити, както и осигуряване на високи нива на защита на интересите на кредитополучателите.
Законопроектът включва разпоредби, отнасящи се до структурата, лицензионния режим и изискванията към икономическите субекти, попадащи в обхвата му. Безспорно е, че секторът изисква ясна и точна регулация. Предложените текстове изискват задълбочен преглед, за да се осуети въвеждането на нови, потенциално ненужни лицензионни режими върху вече регулирани субекти. От пивотално значение е извършването на задълбочен анализ на терминологията, използвана в Директивата при нейното адекватно транспониране в националното ни законодателство. Целта на Директивата е да се подобри прозрачността и справедливостта в сектора, но разпоредбите, които биха въвели излишна административна тежест, без да осигуряват по-добра защита на потребителите, трябва да бъдат преосмислени.
Определени текстове в законопроекта изглеждат неефективни или недостатъчно съобразени и с изискванията за защита на личните данни и правата на физическите лица, установени с Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД).
Основни моменти на предложенията са свързани с премахване на текстовете, свързани с уведомяване на физическите лица за обстоятелства, свързани с обработката на личните данни.
Предложените текстове въвеждат изисквания, които могат да дублират или дори да въведат противоречия с вече съществуващите изисквания на ОРЗД. Това създава риск от объркване сред регулираните субекти и може да компрометира правата на субектите на данни за информираност и прозрачност.
Отчитайки изчерпателното съдържание на уведомлението, което кредитополучателите трябва да получават в определени моменти съгласно предложения текст на чл. 18 от законопроекта и съпоставяйки го с действащите от 2018 г. изисквания на чл. 12- 14 от ОРЗД, се създава впечатлението, че досега купувачите на кредити, лицата, обслужващи кредити, и кредитните институции са били освободени от задължението да предоставят на субектите на данни необходимата информация по чл. 13 и чл. 14 от ОРЗД.Респективно, че до приемането на законопроекта, в разрез с техните права по ОРЗД, субектите на данни не са били информирани за обработката на личните им данни във връзка с извършените прехвърляния на техни вземания.
Цитираният проект на норма ако бъде приети би въвел отклонение от актуалната съдебна практика, която приема, че освен задължението за уведомление по чл. 99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), задължението за предоставяне на информация съгласно чл. 13 и чл. 14 от ОРЗД, като отделно такова, следва задължително да бъде изпълнено, за да се счита, че обработката на личните данни е извършена законосъобразно (Решение № 12741 от 24.10.2017 г. по адм. д. № 5234/2016 г., V отд. на ВАС, Решение № 791 от 18.01.2019 г. по адм. д. № 6189/2017 г., V отд. на ВАС).
Въвеждането на новия текст следва да се подкрепи само ако целта му е да се уточнят, разширят или актуализират съществуващите разпоредби относно предоставянето на субектите на данни на необходимата информация съгласно ОРЗД. Особено ако това води до по-добра съгласуваност с международни стандарти или отговаря на нови предизвикателства в областта на защитата на данните.
Както е видно, обаче, сравнителният анализ на обема информация, която се предоставя съгласно изискванията на ОРЗД, и информацията, предоставена съгласно предложения текст на нормата чл. 18 от законопроекта, показва обратното. Обемът на информация, описан в чл. 18, ал. 3, т. 9-т. 13 от законопроекта, е стеснен само до определени аспекти относно условията за обработка, регулирани с чл. 13 и чл. 14 от ОРЗД. В този смисъл, предложените текстове, касаещи подробности около предоставянето на необходимата информация, свързана със защитата на личните данни, включени в уведомлението по чл. 18 от законопроекта, следва да бъдат изцяло премахнати и да останат валидни вече въведените изисквания с ОРЗД.
Друг важен момент е въвеждането на ясни правила относно обработката на специални категории данни – Директива (ЕС) 2021/2167 изисква от държавите-членки да приложат правила относно етичното и справедливо третиране на кредитополучателите. Това е важно за лица в уязвимо положение, за които такава обработка може да бъде необходима за осигуряване на адекватно третиране и защита. Това би означавало да се гарантира и че лица, изпаднали в ситуация на задлъжнялост поради специфични или сложни житейски обстоятелства, получават справедливо отношение. Такива обстоятелства често включват здравословни проблеми, увреждания или принадлежност към уязвими социално-икономически групи. Ефективното изпълнение на задълженията за справедливо и етично третиране на кредитополучателите изисква възможността за обработка на специални категории лични данни, като същевременно се спазват и другите строги критерии, установени с Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД).
В този контекст, традиционното разчитане на изричното съгласие като основание за обработка може да не е достатъчно особено когато става въпрос за лица в уязвимо положение. Подчиняването на обработката на специални категории лични данни на правно основание по смисъла на чл. 9, параграф 2, буква „а“ от ОРЗД крие рискове от неизпълнение на критериите на чл. 7 от ОРЗД относно даването на съгласието. Така например, при сценарии, в които кредитополучател е категоризиран като „клиент в уязвимо състояние“, изискването за свободно дадено съгласие е трудно доказуемо. А самото лице по-скоро ще бъде изправено пред ситуация с фиктивен избор на опции.
Необходимо е да се осмисли фактът, че отсъствието на правно основание може да доведе до ситуации, при които разпоредбата около справедливото третиране остава единствено формален елемент, лишен от възможност за практическо приложение.
Съхранението на данни, ведно с обема и сроковете е друг елемент от най-важните етапи в прегледа на проекта. Проектът на Закон за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити, предвижда задължение за съхранение на цялата кореспонденция със субектите на данни, включително записи на разговори, където е приложимо, за период от пет години, което поражда опасения относно съответствието с принципите на ОРЗД за минимизация и ограничение на съхранението на данни. Такова изискване води до създаването на значителни обеми информация, което поставя и допълнителни предизвикателства пред икономическите субекти за осигуряване на сигурност и неприкосновеност на данните. Освен това, липсата на изрично изискване в Директивата за съхранение на записите, а само на „относимата документация“ създава усещане, че текущата формулировка на законопроекта може да не е в съответствие с принципите за защита на личните данни.
В кратко резюме, проектът на Закон за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити е важен за привеждането на българското законодателство в съответствие с европейските норми и стандарти. Но не следва да забравяме, че за да се гарантира, че законът ще служи на своите цели по най-ефективния начин, е необходимо да се обърне внимание на изтъкнатите в анализа проблеми, както и да се предприемат ясни и отговорни действия.
